Започнах да търся.
Терапия.
Медитации.
Всичко, до което можех да се докосна. И всичко ми помогна. Соматични практики Книги Обучения.
Научих се да разпознавам сигналите на тялото си. Разбирах кога нервната ми система преминава в режим на оцеляване. Можех да обясня какво се случва с мен.
Но...
Продължавах да живея по същите модели.
Продължавах да угаждам. Продължавах да поемам прекалено много. Продължавах да се събуждам с онова тихо, постоянно усещане за тревога, което никакви техники не успяваха да успокоят.
Тогава осъзнах нещо, което промени живота ми.
Разбирането не винаги е достатъчно. Осъзнаването също не винаги е достатъчно.
Истинската промяна настъпва тогава, когато достигнем до мястото, където тези модели са се родили.
Това промени всичко
Тогава започнах да гледам на човека по различен начин.
Не като на сбор от симптоми. Не като на диагноза. Не като на проблем, който трябва да бъде решен.
А като на човек, който някога е направил най-доброто, на което е бил способен, за да оцелее.
Така постепенно се роди Холистичната интегративна терапия.
Не като теория или метод. А като естествен резултат от моя собствен път.
Научих, че травмата не е само това, което ни се случва.
Тя е онова, което се случва вътре в нас вследствие на преживяното.
А защото нервната система продължава да реагира така, сякаш опасността все още съществува.
Научих, че голяма част от поведението ни представлява стратегии за оцеляване, създадени в момент, когато не сме имали друг избор.
И най-важното...
Научих, че тези стратегии могат да се променят.
Не чрез насилие. Не чрез постоянна борба.
А чрез разбиране.
Защо създадох това пространство.
Днес имам привилегията да правя онова, което някога самата аз търсех.
Да бъда до хора, които се чувстват изгубени, които носят болка, без винаги да знаят откъде идва. До хора, които са уморени да се борят със себе си.
Създадох това пространство, защото вярвам, че никой не трябва да извървява този път сам.
И ако моят собствен път е имал смисъл, то е защото днес ми позволява да вървя редом с други хора по техния. Не за да ги променя. А за да им помогна да си спомнят онова, което винаги е било в тях.
Че никога не са били счупени.
Само са изгубили връзката със себе си.